Откакто рисува, той е ангажиран със социални каузи и смисъл, защото освен художник е и човек и гражданин с убеждения. Част е от фондация CityWise, чиято цел е да променя градската среда; "Деца на Балканите", младежката група "Аморфа", бил е един от "Делфините-PTPI" - младежка доброволческа организация, работеща с деца и уязвими групи, а отскоро си сътрудничи и със сдружение "Лекари на света". Скоро с фондация Visionary и с артистите Точка, Mouse и Кокичан им предстои да изрисуват подлеза между жп гарата и ромската махала в Сливен. Държи да не се нарича графити артист, а съвременен стенописец. Алекси притежава способността да открива неглижирани места и да ги облагородява с намесите си така, че да променя и хората, които имат контакт с тях.
Специален проект за
Колко мръсен e светът ни?
Да осъзнаем, че няма големи и малки боклуци, които да изхвърляме по улицата, е добро начало. Ние колективно променяме картинката, независимо дали го разбираме.
Начало
Само
един фас?
Свилен Ноев
Алекси Иванов
Никола Бобчев
Гери Турийска
"
"
Може ли човек – гражданин, доброволец, да се бори сам срещу подобен проблем?
Смятам, че всеки може да бъде добър пример и да се стреми, освен да не бъде част от проблема, да дава адекватни възможни решения. Естествено, колкото повече съмишленици имаш, толкова е по-реален шансът да промениш себе си, средата и хората в осъзнаването на даден проблем. Но не е и нужно всеки сам да е откривател от нулата, ние имаме нужда от приемственост и от следване на добрите практики – от това да почистваш след домашния си любимец, до това да събираш фасовете си и да не ги изхвърляш на неподходящи места. Защото преди всичко това са примери, които се мултиплицират. Като променяш себе си към по-добро, променяш и останалите към по-добро. Ти нямаш власт над другите, но имаш власт над себе си и това да бъдеш своята най-добра версия.
Кое е по-добър мотиватор за промяна на нечие поведение – наказанието или поощрението?
Случвало ми се е да чакам на опашка и човекът до мен да пусне небрежно фаса си, аз да не кажа нищо, а със салфетка да го вдигна и да го изхвърля в близкото кошче. Така може да се въздейства, без да се натрапва. Редовно казвам: "Извинете, изпуснахте си нещо.", на което са ми отвръщали: "А, не, аз го изхвърлих, спокойно.", но се случва и да се извинят и да си вдигат угарките или други отпадъци. Разбира се, от отсрещния човек зависи как ще възприеме ситуацията, но конфликтът с него е излишен, защото го поставя в отбранителна позиция.
Как може да се въздейства върху изхвърлянето на фасове на непредназначените за целта места?
Единствено добрият пример има силата искрено да вдъхновява, а и промяната идва отвътре, не от външни фактори. Ако трябва да избера, избирам поощрението. Никой не бива да живее в страх, а да знае, че действията му имат значение и се отразяват върху всички останали.
Неправилно изхвърленият фас е метафора за неглижирането на средата, в която всички живеем.
"
"
Как замърсяваме
Какво да направим
Колко е мръсен светът ни?
Начало
Какво да направим
Само
един фас?
Свилен Ноев
Алекси Иванов
Гери Турийска
Никола Бобчев
Как замърсяваме
Колко е мръсен светът ни?
Идея и реализация
Мила Янева
Илюстрации
съвременен стенописец
Алекси Иванов
Разкажете ни за инициативата си "Осинови пепелник" -
какво я провокира, в какво се състоеше и как се реализира?
"Осинови пепелник" е независима гражданска инициатива и акция за естетизация на градската среда, която се реализира през 2014 година. Нейната цел беше да даде алтернатива на безразборното изхвърляне на фасовете на непредназначените за целта места и да се подчертае, че това не е безобиден навик, а вредно поведение, което, освен че води до замърсяване, може да предизвика и пожари сред природата.
Тогава изработих улични пепелници от старите си и вече непотребни спрейове, така че гражданите да изхвърлят фасове в тях. Отворът им беше достатъчно голям, за да се побере угарка, но не и по-голям отпадък, като цигарена кутия например. Празният спрей прилича на фас дори като форма. А връзката на двата обекта за мен беше очевидна – изпушената цигара, от която нямаш нужда, и изпръсканият спрей, който се превръща в отпадък...
Вече бившите флакони, изрисувани като цигара, се раздаваха и подаряваха, за да са максимално достъпни за всички. И тъй като замисълът им беше да не са за еднократна употреба, а да се закрепят на обществени места – в близост до автобусни спирки, пространство до работно място и др. – те трябваше да бъдат обгрижвани, като се почистват редовно. Затова и се "осиновяваха".
Онова, което предизвика създаването им, беше разговор с приятели пред варненската книжарница "Параграф 22". Приятел, който работеше там, си изхвърляше фасовете пред витрината и макар в края на деня да ги метеше и да полагаше грижи за тротоара, не беше приятно и ме дразнеше примерът, който дава. Попитан от приятелката ми Мария Баджакова от младежка фондация "Аморфа" какво бих направил в случая, аз казах – бих сложил пепелник на улицата, и изтъкнах факта, че някой трябва да го обгрижва. Веднага след това направих първия такъв. Впоследствие желаещите да осиновят пепелници можеха да минат и да си вземат от определени локации във Варна, една от които беше именно книжарница "Параграф 22", където се роди инициативата. Други места бяха галерия "Съвременно пространство", ШДМНП "Дедал", а впоследствие и галерия Gifted.
Неправилно изхвърленият фас е метафора за неглижирането на средата, в която всички живеем. Сега отново бих подновил кампанията и бих се зарадвал да бъда подкрепен от съмишленици и меценати, които да правят работата ми по-устойчива.
С вашата работа влияете на средата, като буквално променяте картинката.
Как вие като съвременен стенописец го правите и може ли да се счита, че вашият отпечатък е "добър"?
Има ли предубеденост към графити артистите, че именно оставеното от тях пречи на средата?
Всеки може да носи отговорност само и единствено за своите действия. Аз работя със стени, обекти, пространства, като фокусът на заниманията ми не пада единствено върху изрисуването им, a по-скоро върху облагородяването на средата. Основната част от дейността ми е свързана с почистване, организиране, обособяване на местата, на които създавам. Винаги почиствам след себе си, както и преди себе си. Стремя се проектите ми да имат добавена стойност, като подбирам и подобрявам изоставени локации, неглижирани пространства и ги променям устойчиво. Не мисля, че това, което правя, разкрасява, но смятам, че осмисля. Защото дали то е красиво, е въпрос на естетика, но дали е интелигентно направено и влияе на средата - не може да се оспори.
Ние с моите съмишленици – фондация CityWise, с която работя, както и с всички художници, с които си сътрудничим, осмисляме и променяме. Благодарни сме за всички партньори, които стоят зад инициативите ни и правят работата ни възможна. Едни от първите артисти, с които започнах да работя в такава посока на развитие, са Виктория Георгиева-Mouse, Христо Нейков-Hrustmo, Димитър Механджийски-Stern, Николай Петров-Glow. Намесваме се в средата, за да я естетизираме, да изразим себе си, но и за да допринесем за живеещите в нея. Например в повечето градове, в които съм бил, визуалната комуникация не е на достатъчно добро ниво – например човек може да е до 320-ти блок и никъде да не пише, че това е именно той, отделно GPS-ът да показва, че е на няколкостотин метра настрани. Това, което правя в този случай, е да изпиша номера, така че той да се вижда и разбира ясно.
Що се отнася до графити артистите и техният отпечатък – основната притеснение не идва от тях, а от хората, които правят вандалски драсканици и са най-агресивните примери за негативна намеса в средата. Проблемът е, че всеки си мисли, че може да хване спрей и да започне да пръска, където види. А това, че използваш такъв, не те прави графити артист. Рисуването със спрей е трудна техника и изисква много време и практика, докато бъде овладяна.
Как ще изглежда градската среда зависи от всички нас – какви грижи трябва да полагаме колективно за нея?
В последните години се възхищавам на хората, които полагат грижи за междублоковите пространства в градовете. Онези, които садят цветя и градинки и се грижат за тях. Мисля, че това е изключително добра практика. Това, което колективно може да направим, е да не унищожаваме труда им. Зависи от всеки от нас поне да не цапаме и да не рушим. Да осъзнаем, че няма големи и малки боклуци, които да изхвърляме по улицата, е добро начало. Ние колективно променяме картинката, независимо дали го разбираме. Има добри примери, на които трябва да се дава гласност, за да бъдат чути, видени и осмислени от всички нас - единствено тогава имаме шанс да живеем по-добър живот заедно.
Случи ми се и по време на морската ми почивка в Синеморец да събирам, от центъра на селото до плажа, хвърлени неправилно около пътя фасове. Напълних една цяла пластмасова чаша без проблем. Реакцията на хората, които вървяха след мен тогава, беше – ето, защото не са поставили кошчета за боклук на всеки пет метра, се случва това. Те дори не отчитаха факта, че се намират в природен парк, който трябва да бъде ценен и пазен. Казаното ме жегна, защото те бяха напълно убедени, че да си хвърлиш фаса на пътя, само защото не виждаш кошче, е нормално. А то не е. Ако няма къде да изхвърлиш угарката, тогава я носиш с теб и измисляш вариант. Много хора не полагат усилия, защото не осъзнават проблема.
Може да се справим с даден проблем, само след като го идентифицираме и имаме волята да го преодолеем, и то заедно.
В края на миналата година представихте своята изложба "Моята улица" в галерия Gifted,
състояща се от инсталация с картини и лимитирана серия принтове.
Каква е "вашата улица" и как си представяте нейния идеален изглед?
Улицата е място, което ме вълнува. Тя е пространство, на което всички сме равни, независимо от социалния ни статус, убеждения и разбирания. Често я рисувам такава, каквато я виждам с всичките взаимоотношения между хората по нея. Тя и темата в стенописа ми "Яйцедентът", част от проект "Стената" на Национална галерия "Квадрат 500", с куратор Мартин Косташки. Клишето е, че улицата е сива и неприятна, но не е така – тя е изключително цветна и нестерилна, в постоянен процес на развитие, както всеки един от нас. За мен идеалната улица е пълна с хора, които празнуват съществуването си и консумират култура и изкуство заедно. Развиват се и си помагат в стремежа за по-добър живот и бъдеще, не рушат, а градят заедно, всеки полага поне елементарни усилия за всеки друг.
Променихте ли вече "картинката" достатъчно, или имате планове и за бъдещи промени?
Процесът на промяна е постоянен и това е неизбежно, понеже самите ние се променяме. Мечтая да имаме повече ресурси, за да правим по-значителни промени за града с фондация CityWise, както и да използваме по оптимален начин и ресурсите, с които вече разполагаме. Лично аз мисля непрекъснато как да направя средата по-благоприятна, особено за децата, защото това са съществата, които не спират да опознават света и да се интересуват от него с искрен възторг. Занемарената среда може да ги прекърши, без те дори да са разбрали, особено ако до тях липсва адекватен модел на поведение, за да обясни, че нещо не бива да изглежда така и да даде алтернатива.
Идея и реализация
Мила Янева
Илюстрации
Специален проект за
Как замърсяваме
Гери Турийска
Никола Бобчев
Алекси Иванов
Свилен Ноев
Само един фас?
Какво да направим
Колко е мръсен светът ни?
Начало
Колко мръсен e светът ни?
Специален проект за
Как замърсяваме
Гери Турийска
Никола Бобчев
Алекси Иванов
Свилен Ноев
Само един фас?
Какво да направим
Колко е мръсен светът ни?
Начало