Докъде сме стигнали със
Идея и реализация
За някои хора все още изглежда прекалена идеята, че всеки въздейства пряко върху околната среда, проблемите, които възникват, и техните решения.
Мила Янева
Илюстрации
замърсяването на планетата
Така например според Световната здравна организация (СЗО) почти цялото световно население диша въздух, съдържащ високи нива на замърсители, и съответно над
7 милиона смъртни случая на година се дължат на замърсяването на въздуха. Все повече проучвания твърдят, че с храната и водата, които приемаме, в организма ни попадат частици микропластмаса.
И за разлика от други казуси, пред които сякаш сме безсилни или които имат по-краткотрайно отражение, при замърсяването на пръв поглед дребните действия или бездействия зависят от нас и имат колосални последици
върху бъдещето на планетата.
Когато обществото, бизнесът и правителствата са ангажирани с темата, промяната е налице. И така грижата за околната среда, а през нея - грижата за здравето ни и за близките ни, се превръща в достъпно решение, с което да подобрим реалността си.
Какво
дишаме
Според последните данни на СЗО 90% от световното население диша въздух, който е над нормите на СЗО за замърсяване на въздуха. Милионите смъртни случаи, които се приписват на замърсен въздух, са от изгорели газове, горски пожари, замърсяващи горива и производствени процеси или са свързани с лошото качество на въздуха в дома - цигарен дим, остарели и неизправни домакински уреди, неподходящи начини за готвене и отопление.
Европейската агенция по околната среда се стреми да подобри качеството на въздуха в ЕС, като целта е до 2030 г. смъртността заради замърсяването му да спадне с 55% в сравнение с 2005 г. Данните на агенцията сочат, че емисиите от селското стопанство до 2019 г. са спаднали с 5%, от транспорта - с 36%, от енергетиката - със 76%.
Сред начините, по които проблемът с въздуха донякъде се разрешава, е използването на възобновяема енергия. В Гърция например неправителствената организация Greenpeace предлага план, с който едновременно да бъдат подпомогнати семейства, страдащи от енергийна бедност, и да се намалят вредните емисии от горивата, които те използват. Вместо с финансови субсидии тези семейства могат да бъдат подпомогнати с материали, знания и помощ за изграждането на соларни инсталации.
Битка за подобрение
В Исландия геотермална централа трансформира СО2 в камък, като извлича газа от въздуха, след това го нагрява, разтваря във вода и инжектира във вулканични скали. Скалите играят ролята на гъба, която попива преработеният CO2 и в продължение на две години той се втвърдява в пукнатините ѝ. Процедурата имитира естествения процес, който може да отнеме стотици хиляди години.
Какво
ядем и пием
Според данни на организацията Euractiv от 2021 г. много испански села страдат от липса на питейна вода и пресушаване на подводните басейни. Водата е негодна за пиене и готвене заради нитратите, които се отлагат в нея вследствие на некоректни земеделски практики.
В доклада "Водата и здравето в Европа" на СЗО и Европейската агенция по околната среда се посочва, че земеделието в Европа е отговорно за 55% от употребата на вода на континента. Друг фактор, който води до недостиг на вода и до замърсяването ѝ, е неравномерното разпределение на населението. Големите градове се пълнят с все повече хора, а малките населени места се обезлюдяват. Докладът посочва неизправните канализационни системи и зле поддържаната инфраструктура като виновници за загубите и замърсяването на водата.
От организацията на екологични граждански организации в Европа "Европейско бюро по околната среда" отчитат, че 60% от европейските водни басейни са в опасно екологично състояние заради замърсяването от селското стопанство, промишлеността и водноелектрическите централи. Една от инициативите за опазване на водните басейни на територията на ЕС - "Живи реки Европа" (Living Rivers Europe), обединява няколко неправителствени организации и международни агенции, които следят за спазването на екологичните директиви в европейските държави, създаването на устойчиви политики за водата и информирането на хората за това колко е важно да пазим водите си. Защото замърсяването и промяната на водните басейни не само ограничават достъпа на хората до чиста питейна вода, но и разрушават местообитанията на животните и така ги поставят под риск от изчезване. С този проблем е свързан един от проектите на "WWF България" - от няколко години организацията развива проект, който да укрепи популацията от силно застрашените от изчезване есетрови риби в река Дунав.
Докато достигнат до трапезата, водата и храната, които приемаме, преминават различни видове преработка. Въпреки това замърсителите на околната среда - като неправилно изхвърлени индустриални отпадъци, са един от най-сериозните проблеми за водата и почвата, което съответно оказва своето влияние и върху питейната вода и храната.
Почвата, която е необходима за отглеждането на 95% от храната на земята, също страда заради човешкото въздействие и замърсяването. Отново според Европейското бюро по околната среда само за 10 години - между 1990 г. и 2000 г., земя, равна на 200 футболни стадиона, е била покрита с бетон в Европа.
Най-често се говори за замърсяването с пластмаса на океаните и моретата и това е базирано на сериозни изследвания. Едно такова е съвместно изследване от 2021 г. на университети в Дания и Еквадор, което показва, че 100% от водните организми на Галапагоските острови поглъщат микропластмаса и тя се превръща в част от телата им. A според доклад на ЕК от 2021 г. микропластмаса е намерена дори и на 3 км дълбочина в Антарктида.
Колко пластмаса поглъщат
водите и почвите
Изследователска организация, обединяваща няколко научни института в Берлин ("Изследователска асоциация Берлин"), посочва в публикация в специализирания уебсайт ScienceDaily от 2018 г., че 400 милиона тона пластмаса се произвеждат по света всяка година, като 1/3 от това количество се озовава в почвата и питейната вода. Пластмасата не се разлага, a се разгражда на миниатюрни частици, наречени микропластмаса (по-малки от 5 мм) и нанопластмаса (по-малки от 0.1 микрометър).
Когато погледнем цялата картина отдалеч, ситуацията, в която се намира околната среда в момента, както и влиянието на замърсяването върху човешкото здраве оформят стряскаща картина. Добрата новина е, че сякаш екологичните трудности, пред които сме изправени, мотивират държавите и бизнеса да търсят ефективни дългосрочни решения. А по този начин те стимулират обществения интерес по темата, така че положителната промяна да се развива във всички аспекти и всеки от нас да участва в промяната на картинката.
А какво може да направим, за да променим картинката като потребители, четете в следващия материал.
Начало
Какво да направим
Само
един фас?
Свилен Ноев
Алекси Иванов
Гери Турийска
Никола Бобчев
Как замърсяваме
Колко е мръсен светът ни?
Специален проект за
Колко мръсен e светът ни?
През 2022 година, на фона на всичко останало, което се случва по света, замърсяването на околната среда изглежда като пренебрежим проблем. Но не бива да се заблуждаваме, нито да го неглижираме - той остава все така важен въпрос, който засяга всички ни.
Начало
Какво да направим
Само
един фас?
Свилен Ноев
Алекси Иванов
Гери Турийска
Никола Бобчев
Как замърсяваме
Колко е мръсен светът ни?
А всъщност е тъкмо обратното - ежедневните ни избори могат да променят картинката, без да ни струват кой знае какво.
А на природата й отнема 500 години да създаде
2 см плодородна почва
Освен че е необходимо драстично да намалим замърсителите, можем да използваме нови технологии, за да управляваме тези, които вече са попаднали в атмосферата.
Микропластмаса
е намерена дори
и на 3 км дълбочина
в Антарктида
В същото време берлинската изследователска организация твърди, че наземното замърсяване с микропластмаса е десетки пъти повече от това в моретата и океаните. Канализационната система допринася за проблема, тъй като в нея се оказват пластмасови частици от изкуствените материи на дрехите ни, които остават в канализационната утайка, а тя често се използва като тор в земеделието.
Това е само един от начините, по които микропластмасата навлиза във водата и храната ни и чрез тях - в организма ни. Все още не знаем със сигурност как това влияе на човешкото здраве, но много изследвания, включително на берлинската изследователска организация, показват вредите върху други живи организми, за които микропластмасата е не само токсична и уврежда органите, но и допринася за разпространението на болестотворни организми.
Едно от решенията на държавно ниво е забраната на пластмасови продукти, особено тези за еднократна употреба. В началото на юли 2021 г. в ЕС влезе в сила такава забрана за някои пластмасови продукти за еднократна употреба, които имат по-устойчиви алтернативи.
Примери са клечки за уши, еднократни прибори, чинии и чаши, сламки, бъркалки, контейнери за храна. А според доклад на Обединените нации от 2018 г. 127 държави по света са въвели политики, с които да ограничат използването на найлонови торбички.
3 км
Идея и реализация
Мила Янева
Илюстрации
Специален проект за
Как замърсяваме
Гери Турийска
Никола Бобчев
Алекси Иванов
Свилен Ноев
Само един фас?
Какво да направим
Колко е мръсен светът ни?
Начало
Колко мръсен e светът ни?
Специален проект за
Как замърсяваме
Гери Турийска
Никола Бобчев
Алекси Иванов
Свилен Ноев
Само един фас?
Какво да направим
Колко е мръсен светът ни?
Начало